Древна история

Историческите данни показват, че Lactobacillus bulgaricus е бил познат на тракииското население, обитавало днешните бългаски земи преди повече от 7-8 хил. години. Едно от постиженията на тракийската цивилизация е млечнокиселата ферментация. Революцията на траките в храненето е предпоставка за развитието на тракийската цивилизация, която е положила основите на европейската цивилизация.

Генетични изследвания на митохондриалната ДНК на съвременното население на България , проведени от европейски учени, сочат, че българите са преки наследници на траките.

Lactobacillus bulgaricus и тракийска цивилизация

Траките са се славели като откриватели на нови технологии като тракийската цивилизация обхваща целия спектър от човешки дейности – хранене, вярвания, лечение, обработка на метали, въоръжения и строителство. Най-старото обработено злато на Света, намерено във Варненския некропол и датирано на 7000 г., е тракийско.

Думата „йогурт“ също е тракийска. „йогу“ означава твърд , здрав, а „рт“ мляко. Тайната на млечнокиселата ферментация е обект, както на митологията и философията в древността, така и на съвременни научни изследвания. Древните траки научили тайната на йогурта и виното от учителя на Омир – Аристей. Аристей е митична личност на древността, роден и умрял в Тракия. Още тогава са смятали, че той е потомък на атлантите ( Диодор Сицилийски – 39г. пр. н.е.) . Византийска енциклопедия на стария свят от Х в. Свидас го определя като син на Аполон и брат на Орфей. Аристей учил хората на много полезни неща, като ферментацията на масилните, млякото, виното, лечението на болестите с билки.

Най – старите достоверни писмени сведения в човешката история за използване на млечнокиселата ферментация са от бащата на историята Херодот (484 – 425 г. пр. н. Е ). При обиколката си в тракия той пише, че траките приготвят специални ферментирали млечни храни, които са им дар от боговете.

Списание National Geographic от Август 2008г. публикува, че при археологически разкопки проф. Ричард Евършед от Бристолския университет намира в района на земите около Черно море над 2200 керамични съда датирани на 9000 години. В тях са открити органични остатъци от млечнокисели продукти.

Тракийски войници и Lactobacillus bulgaricus

Траките са се славели като много добри войни.

Омир в “Илиада” описва по следния начин тракийския цар Резос в Троянската война (1193 – 1183 г. пр. н.е.):

“…Видях с очите си конете му чудни, невиждани,
с превъзходен ръст, с цвят по-бели от сняг,
по бързина, на вихрения вятър подобни!
Злато и сребро украсяват блестящата му колесница,
златно е дивното му оръжие,
подобава не на смъртен то да стои,
а на безсмъртните и вечно живи богове…”

Спартак (71 г. пр. н. е.), който оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим, също е тракийски войн от племето Меди, населявало поречието на река Струма в днешна България.

Преди сражение тракийските войни пиели ферментирало мляко смесено с конска кръв , което им давало голяма сила и издръжливост (Публий Вергилий – 70г. пр. н. е. – 19г. сл. н. е.). Траките се хранели основно с недишаща храна – ферментирало мляко, мед , хляб и вино (Еврипид 480 – 406 г. пр. н. е.).

Тракийските лечители смесвали ферментирало мляко, билкови екстракти и мед. С тези смеси те напоявали ленени кърпи. Изсушавали ги на студено през зимата и с тях превързвали рани. Давали водна настойка от ленените кърпи да се смуче от хора и животни при диарии. Войните от тракийската конница на Александър Велики (356 – 323 г. пр. н. е. ) са високи руси хора със сини очи, които се хранят с ферментирали млечни продукти. Лекарите им използват тези ленени кърпи за превързване на рани.

Lactobacillus bulgaricus – основа на съвременното учение за пробиотиците

Запазена е дипломатическа кореспонденция от 1544г., когато френският крал Франсис I моли султана на Османската империя да му изпрати вещ лечител, който да му помогне да преодолее тежка диария. По това време България е в границите на Османската империя. Изпратеният военен лекар донася в Париж йогурт и прочутите ленени кърпи, напоени с Lactobacillus bulgaricus. За няколко месеца френският крал се възстановява.

Древногръцкият философ Талес (II в. пр. н. е.) пише, че траките са столетници, защото се хранят основно с ферментирали млечни продукти, мед и хляб.

2000 г. по-късно, в началото на 20 в. основата на съвремнното учение за пробиотиците поставя руският учен Иля Мечников – носител на нобелова награда , директор на института Пастьор в Париж. В теорията си „За дълголетието и подмладяването на човека“ той пише, че дългият и здравословен живот на българските селяни е резултат на ежедневна консумация на ферментирало мляко и други млечнокисели продукти, произвеждани в България. По това време в България има най-много столетници на глава от населението (4‰), малко ракови заболявания и ниска обща заболеваемост.