Вярващите от различните религии имат различни хранителни традиции и спазват различни диетични ограничения. Най-застъпените в света религии са Будизъм, Ислям, Християнство и Юдаизъм.
Будистите следват учението на Буда – „Пробуденият“ – и се придържат към определени хранителни закони. Пет етични учения определят будистките диетични практики. Първото учение забранява отнемането на живота на човек или животно. Някои будисти тълкуват това като забрана за ядене на животни. Будистите с тази интерпретация следват лакто-вегетарианска диета – консумират млечни продукти, но изключват яйца, птици, риба и месо от диетата си. При второто учение други будисти консумират месо и животински продукти ако животните не са заклани специално за тях. Трето учение на Будизма забранява консумацията на алкохол, тъй като той замъглява ума. При четвъртото учение някои будисти не консумират силно миришещи растения и подправки като чесън, лук, шалот и др., тъй като силните миризми могат да повишат силно емоциите. При петото учение някои будисти практикуват периодично пълно гладуване или постене като се въздържат от храна от обяд до зори на следващия ден, за да практикуват самоконтрол. Като се има предвид, че будистката диета е предимно растителна, тя може да доведе до дефицит на витамин В12, минерали и желязо.
При Исляма мюсюлманите консумират Хелял храни. Хелял е арабска дума, означаваща „законно“ или „допустимо“. Обратното на Хелял е Харам, което означава „незаконно“ или „забранено“. Всички чисти неща и храни се смятат за Хелял. Хелял е хранителен стандарт за всички мюсюлмани. Забранени в Исляма, т.е. Харам, са следните храни и напитки: свинско месо и неговите субпродукти; животните, които са неправилно заклани или умрели преди клането; животните, които не са заклани в името на Бог (Аллах); алкохол и наркотични вещества; хищници, хищни птици и влечуги; кръв и вторични кръвни продукти; храни, замърсени с някои от горепосочените продукти. Последната година, съгласно един Регламент на ЕС, се разреши влагането на брашно от скакалци в широка гама хранителни продукти. Според Исляма скакалците са Харам, т.е. тези храни не са чисти и са забранени за мюсюлмани. Всички храни, които са разрешени за хранене от мюсюлманите подлежат на сертифициране и носят на етикета логото на Хелял сертифициращата организация.
В Юдаизма вярващите консумират Кашер храни. Думата „кашер“ от Иврит означава „подходящ, удобен“. Кашер храни са: бозайници, които са чифтокопитни и преживни – говеда, овце, кози, елен, бизон, газела, жираф и др.; птици – пиле, кокошка, патица, гъска, гълъб и др.; риба – само риби, които имат перки и люспи – шаран, скумрия, треска, херинга, сьомга и др.; мляко и млечни продукти, произлизащи от кашерни животни; хайвер от кашерни риби; яйца от кашерни птици. Всички животни трябва да бъдат ритуално заклани като им е съкратено страданието. В Юдаизма консумацията на алкохол е разрешена. Тората (свещената книга на Евреите) забранява консумирането на кръв от животни, мазнини и сухожилия. Основен принцип при Кашрут (хранителната диета в Юдаизма) е разделянето на млечните храни от месните както при хранене, така и при приготвяне. Част от юдеите спазват много строга диета, наречена парве. Парве са всички кашерни продукти, които не съдържат мляко и месо – риба, яйца, плодове, зеленчуци, зърнени храни и др. Кашрут диетата забранява консумацията на скакалци и други насекоми. И в Юдаизма кашер храните подлежат на сертифициране и носят на етикета логото на Равина, осъществил сертификацията.
В Християнската религия няма специфични изисквания към чистотата на хранителните продукти и определена хранителна диета, която да се спазва постоянно от вярващите. Съгласно догмите на Християнството около двеста дни в годината са постни, т.е. в тези дни християните спазват пости. Постът е период, свързан с молитва и покаяние, въздържане от страсти и пороци и определена диета с цел духовно и телесно пречистване. Постите имат шест степени на строгост. Най-леките пости позволяват всичко без месо, следващите забраняват и риба. Следват пости, при които е забранена и горещата храна с растителна мазнина. По-строгите пости от тях забраняват и студена храна без мазнина и топли напитки. При най-строгите пости се препоръчва пълно въздържание от храна. Обикновено, под строги пости се разбира, че на вярващите е позволено да се хранят само с растителна храна без олио. Според Християнството има четири продължителни постни периода – Великденски пости (от Сирни заговезни до Великден); Петрови пости (две седмици преди Петровден); Богородичен пост (две седмици преди Успение Богородично); Рождественски пост (40 дни преди Рождество Христово). Задължително постни дни са и всяка сряда и петък. В християнската религия няма сертификация на храните, както и официални изявления по отношение на употребата на храни, съдържащи скакалци, насекоми и др.
Съществуват милиони хора по света, които, независимо от религията, която изповядват, консумират Хелял или Кашерни храни. Някои от тях се хранят така, поради религиозни убеждения, а други за да са сигурни, че храните, които употребяват са чисти, под постоянен контрол и нямат съставки, които не желаят. Често Хелял и Кашер храните се асоциират с понятието за здравословно хранене.
Пробиотиците Лактера са подходящи за всички видове религиозно хранене. Те притежават Хелял и Кашер сертификати. Специално Лактера Веган съдържа уникалния български щам от воден произход Lactobacillus bulgaricus DWT1, който е размножен на изцяло растителна основа. Лактера Веган се грижи за имунитета и гастроинтестиналния баланс и е подходяща за различни видове диети и най-строгите догми в храненето на различните религии.
Бъдете здрави с Лактера!
Повече информация : www.daflorn.bg